dressy (Зорница Николова)
218 595
17.09.2009 г., 11:37 ч.

Мадонизирай 

  Поезия » Друга
617 0 5
луната виси като лимонена резенка на парапета 
на всеки четири минути 
връщай часовника наобратно ако можеш
ако не
мълчи непоколебимо загубеното  значение
на света преди нас
златни са само листата падащи на запад
и изгрева над белите планини
другото е цел
ще видиш живота си във влак за никъде
помахващ с дантелена ръкавица
или пейка за двама
счупена в единия си край
и шибан прозорец затворен с десет резета
никой не ме познава
когато ми пада мигла на устните
и дъвча мъгла за разсейване от скуката
с четири такта напред
вземи последния ден на сътворението
името ми се губи из непълните извори жива вода
преживей сутринта обеда залеза
намери  едно копче за сънища 
заший го за облаци сняг или каквото там намериш
из девствените поля
и мълчи
тази вечер повече от всякога
мadonnaze me
в лимонена луна и четири минути
Diva

 

© Зорница Николова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Това се чети до безкрайност без омръзване - все ще е ново, първо, непредсказуемо - във всяка следваща дума и мисъл...Свободно е! Без знаци - като широк път за мисълта и чувството, където няма ограничения на скоростта, нито опасност да се претрепе човек...Напротив - финишира помъдрял...Благодаря за тази красота!
  • пейка за двама
    счупена в единия си край
    и шибан прозорец затворен с десет резета

    аз казвам чаша с две сламки и половина

    хареса ми, страшно!
  • лимонена резенка луна
    и четири минути тишина

    много ми хареса!
  • тик-так...

    Чудо си!
  • иии... кеффф!
Предложения
: ??:??