Романтик (Христо Костов)
403 16192
8.12.2006 г., 16:18 ч.

Магистралка 

  Поезия
894 0 14

Стоиш до пътя

все самотна

и гледаш

бързащи коли,

цигара палиш,

крак заголваш,

клиенти нови

търсиш ти.

Усмивката

не слиза

от лицето,

дори

след ентия

герой,

но вечер

върнеш ли се

при детето

сълзите рукват

кат порой.

Кое накара те  

да тръгнеш,

илюзия

или разбита

във живота ти

мечта,  

назад, уви 

пътека няма,

остана ти

завинаги сама.

Детето светъл

лъч е

във живота,

началото

и края на деня,

останалото в него

е безвремие,

изпълнено

единствено с тъга.

 

© Христо Костов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??