Ако не си познал
магията на танца;
ако не си успял
да случиш на партньор;
ако не си разбрал,
че си пропуснал шанса;
ако не си посмял
да спреш да си актьор -
тогава, друже мой,
не си видял, все още,
вълшебния прибой
на приказните нощи;
не си се претопил
в ритмично съвършенство;
не си се споделил
с езика на сърцето.
Студеният ти свят е
призрачна обител
без вечния обряд,
без танца – разрушител
на мними богове,
заблуди и задръжки.
Животът те зове.
Танцувай с него, друже!
/написано след любезната провокация на Tomad ;) /
© Яким Дянков Всички права запазени
Браво за стиха!