Вървиш по улиците пусти,
с поглед, вперен в тъмнината.
Усeщаш хулите на тези,
които са опазили мечтата.
Ти не успя да я запазиш,
тъй чиста и неопетнена,
остави я да си отиде,
а сега я викаш пак при тебе.
Загуби я, но искаш я обратно,
усещаш липсата й ти,
но за какво ти е...
Нима не можеш да живееш само ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация