Имам майка аз една
и ето, че забрави си ме тя.
Гърба и аз видях,
когато по-добро от мен намери.
И ето, аз седя, свита на кълбо
Потънала в мрака, изхвърлена, сломена.
Нейната любов-светлина,
но ето, че някой слънцето успя да скрие.
Имам аз една болежка,
като трън забит в моята душа.
Майчица,любима тя жена,
забрави свойта дъщеря. ...