DORA.1 (Тодорка Атанасова)
85 233
1.09.2018 г., 0:57 ч.

Майка 

  Поезия » Друга
430 0 2

Аз мислех си, че с наплюнчените палци разлиствам календара

и гледам с умиление ъгъла на прегънатият лист,

а всъщност миговете скачат в надпревара,

докосващи извивките на топлата ми гръд.

Политат мъховете от топола, извива се реката с режещ вик,

тъй както полита душата в небосвода,

огряна за пръв път от слънчев лъч.

Аз мислех си, че сълзата ражда се в тревога и вирее в речна блат, а

всъщност тя е камъка в скута на майката природа. Една река дели го да 

бъде някой друг. Сега разбирам защо от радост върбата плаче и ражда своите листа. 

Извила гръб на всичките проблеми, мокри устни в очи червени....

Няма по-велико чудо на света – да бъдеш майка на таз Земя!

 

31.08.2018г

© Тодорка Атанасова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??