14.02.2010 г., 16:14 ч.

Майка 

  Поезия » Философска
582 0 4

Първи месец

Майка се смалява.

Беше дръзка.

Не вършей из двора като хала.

Пред забавената ù походка

крачи страх,

тя да не падне се предава.

Втори месец

Майка не говори.

Умълча се.

Думите ù водопадни бяха.

Гледа във тавана и случаен

пламък във очите ù проблясва.

Трети месец

Майка е на път.

За него думи няма.

Всичко казано отдавна е познато.

Рехаво ръцете ù изпридат

нишката на времето.

За нея - необратно.

 

 

© Христина Комаревска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??