8.08.2010 г., 6:58 ч.

Майка ми 

  Поезия » Философска
741 0 5

   Майка ми

 

Вратата входна се отвори

и тя пробяга под дъжда.

На двора с татко си говори,

дъждовна стича се вода.

Навярно в кухнята ще влезе

и съдове я чакат там.

А аз посрещам я с въпроси

за този свят така голям.

Работният ù ден е свършил,

а идва да работи тя.

И с делнични неща във къщи

ще срещне даже вечерта.

Животът ù така е скучен,

сивеят нейните коси...

Какво очква да се случи

през идващите бъдни дни?...

Вратата входна се отвори

и тя пробяга под дъжда.

А нещо вътре в мен говори -

след време аз ще бъда тя...

06 юли 2005 г.

© Гергана Бонева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Вълнуващо...
    Поздрав за хубавото стихотворение!
  • Браво, Гергана! Хубаво стихотворение! Благородство и доброта излъчва, а когато ценностите са наред - стиховете стоят гордо изправени. Привет и добре дошла!
  • Радвам се че ви харесва, макар че наистина е написано в малко песимистичен дух... А е вярно винаги има какво да ти поднесе живота...
  • Хареса ми! Добре дошла, Гергана!
  • Няма да ти е скучно,живота винаги има какво да ни даде дори и когато посивеем и си делничним...предполагам.Хубав стих ,много ми хареса!Поздрави!
Предложения
: ??:??