Ех, рана ти си ни – кървяща, болна,
земя си българска много преди
с дела да задушат те – недостойни,
за теб отвътре още ни боли!
Виновни всички сме и си го знаем,
сами те отделихме от дома.
Сега никой не ще да си признае,
за стореното – пуста му вина!
На кой са Гоце, Яне, Самуила –
това ли ще е нашето клеймо?
Кога ще се намери мъжка сила,
да си простим каквото е било? ...