тюркоаз (Мариола Томова)
940 8309
2.08.2011 г., 21:33 ч.

Малахитено море 

  Поезия » Любовна
501 0 4

Извечен стон си, малахитено море,

ухо на нечия история, на нечия любов,

помогнало на двама влюбени поне,

и спастрило вселената им под покров.

Как искам  да те чуя, ела на плитчина,

я, в раковина малахитено море се свря!

Аз вече зная, бясно море, как ме позна

и запокити ме - в безкрайността,

и оглуши ме - с вечния прибой,

и ослепи ме - с блеснала звезда.

С усмивки слънчеви разнежи  безброй,

и ненасити - чак до утринта!

© Мариола Томова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??