22.07.2021 г., 0:36 ч.  

Малка 

  Поезия » Философска
368 3 6

Келнер, малка ракия. 

Тук никой с мен вече не пие.

Скоросмъртна ичкия

болезнен ищах да затрие.

 

Душегубката малка

сестрица след себе си кани.

Не унила и жалка,

авер съм на всички стакани.

 

До разсъмване плаче

несретният жребий надвесен

над главата ми. Влачи

и дискът прощалната песен.

 

Много малки цериха

ми раните, живи прокази.

Умно гледаха с тиха

погнуса, дай бог да ги пази! -

 

всички будни айляци

наоколо ми наредени.

Вчера първи ортаци,

един не зажали за мене.

 

Келнер, сметката викам,

гонѝ ме. Дома ме очаква

самотата безлика,

без близост живот се прецаква.

 

 

 

 

 

© Светличка Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??