Lovewear (Пепър Формаджи)
97 2193
19.07.2012 г., 11:42 ч.

Малка бяла рокля 

  Поезия » Друга
1049 0 16

 

 

Лятото почер(ве)ня стабилно

от високите акварелтури.

Облече си изрязан бански.

После стисна жълтите си устни

и оформи тънък хоризонт

между мълчанието и тишината.

 

Едно бездомно куче от квартала

облиза отражението на облак

с надеждата за временна разхлада.

Тротоарите са все по-тесногръди,

а плочките изчезват безвъзвратно.

Някой си реди алея в двора.

 

Междувременно опитвам се да убедя

да потърпи търпението ми още малко.

Не обича хич да чака.

„Ще дойдеш ли,

няма ли да дойдеш…?”

Дори врачките не могат да ми кажат.

 

Затова освобождавам мястото за друга,

на която обещал си най-вероятно:

да се обадиш да я чуеш как е,

да се уговорите за по питие следобед,

да я любиш диво–страстно,

да ù оставиш ключ от гарсониерата,

да изберете детската градина,

а в извънработно време —

да накарате светът да ви завижда.

Ваканцията вероятно ще почака.

 

Слънцето засмука сладолед с бисквити,

а глазурата се стича бавно по трамвая.

Дъждът събира тен на някой остров.

А аз не мога да убедя страха си

да престане с манията си за величие

и да се съобразява с другите ми чувства.

Веднъж реших, че съм се влюбила,

но се оказа ужасна грешка.

 

Вечерта облече малка бяла рокля.

Сложи си гердан от светофари.

А лятото съвсем се вкисна и потече.

Няма ли наблизо вентилатор?

 

 

© Пепър Формаджи Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Фантастично!
  • "После стисна жълтите си устни
    и оформи тънък хоризонт
    между мълчанието и тишината."

    Това ми хареса.
  • Вероятно ще почака...


    Много е хубаво, Пепър!
  • Еха!Ужасно много ми хареса!
  • Готино, супер!
  • веднъж реших, че съм се влюбила,
    но се оказа ужасна грешка.

    Да!

  • Габи!
  • Красив текст, но губи от подредбата! Защо непременно държите да е поезия? Като проза би спечелило много повече овации, като поезия красотата на тескста се разпилява, докато читателят търси ритъма.
  • После стисна жълтите си устни
    и оформи тънък хоризонт
    между мълчанието и тишината.




    много хубаво

    идва разпиляно... хаотично
    а е и пълно
    има проза
    има стих
    има картини


    като филм е
  • Красива образност, събрала в себе си хиляди цветове, ухания и емоции... Благодаря за удоволствието!
  • Благодаря Ви за прочита и коментарите.
  • Обичам твоите живописни картини!
    Чудесно рисуваш - и чувства и образи!
  • свежарско
  • Ааа, много готин тоя стих, един такъв завъртян и шантав...
    Кефче
Предложения
: ??:??