МАЛКА ВОДКА В РАЯ
Какво, че вече вижда му се краят,
че ще заспя под камъка габро? –
аз и отвъд ще имам малка стая
с писалище, куп листи – и перо,
във думите със обич ще се вглеждам –
Божествени светулки в бездни мрак,
за някого ще бъда стрък надежда,
за другито – дълбока пряспа сняг,
ще се събуждам всяка сутрин в 7,
и – скокнал в джинсите от кадифе,
над римните си речници приведен,
ще търся точна рима на "кафе",
ще пия вечер третата си бира
със чувството за преизпълнен дълг,
ще спра да вия нощем из Всемира,
където всички вием – вълк до вълк,
понякога – из нощи ненадейни,
при вас ще слитам за минута-две –
и ще чета прекрасните ви mail-и
в Twitter, Viber, Skype – и в ABV,
ако се срещнем някой ден във Рая,
ще ви почерпя с водчица "Smirnoff".
Светът ми бе прекрасна малка стая,
в която дишах цял живот Любов.
© Валери Станков Всички права запазени
Божествени светулки в бездни мрак,
Неподражаем!