8.02.2024 г., 10:10 ч.

Малки и големи 

  Поезия » Философска
673 2 3
Още от малко момиче зная как да се скрия.
Да съм тиха, когато играя.
Да бъда за пример.
Да казват: "Брей, че възпитано малко момиче!"
Да слушам как големите спорят.
Говорят за всичко.
Как рисуват в света със своите думи.
Ах, как волно в простора прелитат!
Мълчи, малко момиче!
Ти още нищо не знаеш.
Светът е страшното място,
в което големият човек скръбно затихва.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любима Маеркова Всички права запазени

Предложения
: ??:??