Живеем във ехо, в каруци от спомени,
мълчим работливо и спим без очи.
Рисуваме смях, от детството стоплени
(каквото не всеки ще има, уви).
Говорим безгрижно за злободневия,
за неща - не съвсем интересни,
за проценти, цени, намаления
на сърца и душевности тесни.
Безупречно "гладим" на съседката роклята
(а наш'та дълбоко във скрина лежи).
Изискано "плюем" на някого ролята,
когато е наша - в тревата мълчим. ...