gerrda (Геновева Христова)
408 4496
24.04.2009 г., 21:14 ч.

Малките неща 

  Поезия » Пейзажна
731 0 7

 

 

 

Живеем във ехо, в каруци от спомени,

мълчим работливо и спим без очи.

Рисуваме смях, от детството стоплени

(каквото не всеки ще има, уви).

 

 

Говорим безгрижно за злободневия,

за неща - не съвсем интересни,

за проценти, цени, намаления

на сърца и душевности тесни.

 

 

Безупречно "гладим" на съседката роклята

(а наш'та дълбоко във скрина лежи).

Изискано "плюем" на някого ролята,

когато  е наша - в тревата мълчим.

 

 

От пет недоверия - в десет не вярваме,

защото "животът така ни научи".

Суеверия просим. А за да повярваме

какво всъщност трябва да ни се случи?!

 

 

 

 

 

© Геновева Христова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Банална тема, но жестока реализация!
    Имаш поне три извънредни находки вътре!
    Моите уважения!
  • Страхотен е стиха ти!Поздрав!
  • !!!
  • Браво!Силно и въздействащо...
  • !!!
    Много ми хареса!И аз така понякога се питам-''А за да повярваме
    какво всъщност трябва да ни се случи?!''
  • Хубав въпрос!"Имат Моисея и Пророците.Щом на тях не повярваха и от оня свят да се върне някой и на него няма да повярват..."Това казва Авраам.
    За да повярваме е нужно да ни се случи нещо, което да не ни остави друг изход, освен вярата.Нужно е нещо повече от знамение.
    Поздрав!
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=160236
  • "От пет недоверия - в десет не вярваме,"
    Така е уви!
    Поздрав Герда за малките неща, които радват душата ти!
Предложения
: ??:??