МАЛКО ДЪРВЕНО ЧОВЕЧЕ
... когато бях младоче голобрадо и цял ден светли песнички ви пях,
не мислех че ще бъда вехто дядо, на Седма пейка станало за смях,
и че край мен девойките напролет ще отминават като край дърво,
не приютило птиците след полет, разлистено! – Бог знае за какво,
в нелепите предчувствия за края да се надявам с обич всеки миг,
че иде ми часът да осъзная! – не бях сюблимен, нито пък велик,
че – ако днес ме има, утре няма дори да бъда мисъл! – въобще,
живот ли бе, или мираж? – измама, във който аз се лутах до стоте.
А вихрените радости далече си литнаха от мен – във звезден кош.
Едно печално дървено човече! – със обич пожелах ви: – Лека нощ!
28 ноемврий 2023 г.
гр. Варна, 16, 05 ч.
© Валери Станков Всички права запазени
че иде ми часът да осъзная! – не бях сюблимен, нито пък велик,
че – ако днес ме има, утре няма дори да бъда мисъл! – въобще,
Животът е това, което тече покрай нас, докато кроим планове за него.