Беше време, когато живеехме
без да бройм часовете, дните , годините
Беше време, когато
дните, сезоните и годините
ни се струваха дълги!
Беше време,
когато студа не бе, като днешният
Нито слънцето толкова палещо...
Беше време,
когато не страдахме от ишиас и лумбаго
Кръвното ни и захарта ни не бяха високи...
Не падахме лесно...
Носехме високи токчета по цял ден
и не се уморявахме!
Танцувахме по цяла нощ
и не се уморявахме
Дундуркахме ревящи бебета
и ни се спеше като за световно!
Но... успявахме,
да отидем на работа...
Всичко беше така...
Никой не мрънкаше!
Никой не се жалваше...
Просто живеехме...някак,
щастливо, с малкото, което имахме...
И не искахме изобщо да мислим...
колко нещастни сме...
А измисляхме как да бъдем шастливи
и живеехме
своето малко щастие,
своята розова Пролет -
младостта си!
Valentina Mitova
27/11/2023
© Valentina Mitova Всички права запазени