Малко стихотворение

1.03.2014 г., 12:50 ч.

Поезия » Гражданска

410 0 0

Малко стихотворение
Родени без криле,
без южен двор, без пролет,
тъгуваме небе и като зимни хора
копнежът ни е резедав и плоден...
Живеем на твърдта,
растем с мечти, стареем като орех.
Червеното си ври. На бавен огън. Докато
генераторът не спре да ни тревожи.
Водата не е океан,
а синя лента за бинтоване
на раните, получили се след изгаряне ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

На Ръба
Преход

Вместо обич – скрити интереси. Вместо слънце – студ и сивота. Късно зреят ранните череши. Страх напъ...
Две шепи на кръст

Колко хора я знаят по Божия свят – тази шарена черга на земните плещи?... С красотата на рай и с ина...
Старата улична лампа

От години, все там си стоеше, на завоя, до старият мост — но не светеше, просто стърчеше, като някой...

Още произведения »