Малко стихотворение

1.03.2014 г., 12:50 ч.

Поезия » Гражданска

409 0 0

Малко стихотворение
Родени без криле,
без южен двор, без пролет,
тъгуваме небе и като зимни хора
копнежът ни е резедав и плоден...
Живеем на твърдта,
растем с мечти, стареем като орех.
Червеното си ври. На бавен огън. Докато
генераторът не спре да ни тревожи.
Водата не е океан,
а синя лента за бинтоване
на раните, получили се след изгаряне ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Портрет на живота
Двайсет грама душа

И когато полека пристъпи, тя – красива, с коса до нозете, всичко евтино вече е скъпо и безценно е вс...
Нищо

От тази тишина не става нищо. Пропуква се отвътре. Като чаша, в която няма вино, а въздишките се гон...
Не гледай към небето щом се стъмни!

След думичката сбогом посивях. И всичко, дето исках да ти кажа, кодирах във звездите, премълчах... И...

Още произведения »