Откъснах малко тишина от твоята
да запълня празното на приказките,
да омекотя падението на прозата
и някак си да пренаредя и мислите,
за да са по-малко оглушителни,
когато търсят някаква вина,
макар вина да няма. Изтощително е!
И ми се иска
на себе си да можех да мълча…
© Надежда Тошкова Всички права запазени