Да се радваме на този свят с отворени очи.
Да се радваме на бялата пролет.
И когато останем сред куп от звезди,
наш'те чувства за още да молят.
Да се радваме на този свят с отворени очи.
Да се радваме на малкото думи.
И когато в болката дъжд завали,
детски смях от сън да ни буди.
Аз съм птица след нощния влак.
Малък пристан за самотната лодка.
Звън камбанен на стария град,
на крайбрежния мрак след разходка.