Юни е, прозорецът ни лъха летен полъх.
Върху лицата ни разхвърля нощна жега
на ситни пръски, сякаш е рисувал Полък.
Цигареният дим изпълва малкото пространство,
няма място от мен и теб, и лятото, и жегата, и него.
Няма други фигури във паметта на нашето познанство.
Картината отвън мени се, катерят се и падат
някои звезди, а ние си стоим със парещи очи.
Поглед – и сърце черви се, дим и жега всякак не прощават.
© Kiddo Всички права запазени