Мама пече пипер
МАМА ПЕЧЕ ПИПЕР
... жени пекат червен пипер на туча – и в дворчето на есен зауха,
и Мурджо край колибката си куча със дрезгав лай насече ми дъха,
през прочката поде се дъх на пушек, изпука жално въгленче от чам,
денят обира кривата си круша – от мен с коричка хлебец по-голям,
и сякаш в миг дочух гласа на мама в лехите със мушкато и сакъз,
и кончето, което цвили в дама, и зърнах храма с килнатия кръст,
и как настана вечер – ей го, де е! – и месецът над крайните къщя,
на този свят пристигнах – ненадеен, и – ненадеен, ще си отлетя,
с безмълвия, заприщени във щерни, животът се промуши – дим в кюмбе,
и кой бях аз из мраковете черни, що свличат се от ниското небе? –
един ден – щом се дигна на небето, с моливчето си в Божия тефтер
ще нарисувам дворчето, където печеше мама кош червен пипер.
8 юлий 2018 г.
гр. Варна, 19, 10 ч.
© Валери Станков Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Едно от любимите ми твои стихотворения, такава образност!
-
Велика поезия - тиха, кротка, сърдечна, родна и обичаща. Когато те чета, ми става по-леко, защото говориш за топло, любящо време, което заема мястото на безвремието, в което живеем. Благодаря ти от сърце!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
