12.02.2023 г., 16:55 ч.

Мамините лозови сарми 

  Поезия
212 3 3

МАМИНИТЕ ЛОЗОВИ САРМИ

 

... доде седим във стаята сами,
и тихо сняг се сипе по корниза,
надипля мама лозови сарми –
и не пести зрънцата на ориза,
заради мен наръсва чер пипер,
притуря и любимия ми джоджен,
и вади ми – от вехтия килер,
шишето със пелина ми наложен,
във тенджерката крива ги реди,

 

затиска ги с най-бялата чиния,
и в мен едно момченце от преди
ще седне пак на нейната синия! –
тъй тиха, тъй свенлива и добра,
мълча край нея в зимния следобед,
не смогнах и до днес да разбера
отде извира майчината обич? –
ще стрия люта чушчица на прах,
сълза ще милна в нейния косичник.

 

Щастлив, че тази вечер с мама бях! –
и си похапнах лозови сармички.

 

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??