Зная, момчето ми беше до мен,
мило усмихна се, нежно ми каза:
"Мамо, обичам те! Ден подир ден
аз от звездата си пак ще те пазя.
Само сълзите си ти избърши,
силата в тебе е, тя ще ти трябва.
Път се минава, но не без мечти,
не без кураж и не със забрава.
С теб ще съм вечно, това запомни,
има ме вътре, там във сърцето,
докато силно за мен то тупти,
аз ще живея в небитието.
Ще идвам в съня ти със златни лъчи,
тихо на пръсти до теб ще присядам.
Чуваш ли, мамо, недей, не плачи!
Болката черна на теб не приляга!"
© Таня Мезева Всички права запазени
Незнам дали е така,но те подкрепям и мисля за теб, Танче. Пиши!