Мек и тъжен дъждец ръми,
а настила спи ли спи.
Гръмогласно с лекичък тътен,
разбива се и става мътен.
Образ нечий, бавно тами щъка,
проправя път през гермечлъка.
Суха муцуна, блед и сив
поди буйни вежди, поглед размит.
Що ще да дири тия мес,
из тая пущина, тоя лес?
Никога ний ще разберем,
но знайте, иде по-светъл ден!