Песен от думи и цветове -
багрите на нашите светове
рисувам със смисъл сега,
но извън „къде” и „кога”.
Топлината на светлината,
мекотата на тишината –
там мисълта се изгуби,
когато душата пробуди.
От томове стари и прашни,
дали чужди или домашни –
мъдрост древна се крие,
наблюдателният да я попие.
Песен от думи и цветове
обагря нашите светове
пъстри, ярки и живи,
далеч от улици сиви.
Топлината на светлината,
мекотата на тишината –
хаосът се разпилява,
подрежда се и оживява.
От томове стари и прашни,
дали чужди или домашни –
някогашни далечни мистерии
изпълват душевните галерии.
Това е мантра за частта от теб,
нямаща нужда от вода и хлеб.
Душата да пее в тишината,
където няма ги словата...