13.02.2007 г., 21:06 ч.

МАРИ 

  Поезия
686 0 5
МАРИ

Здравейте, аз съм Мари.
На диванчето се разположих.
Мартини налях и всички ангажименти отложих ;)
Усещам го, как се движи.
Леекичко примижих.
Иххх, че е приятно, навън вали, колко е невероятно.
Ама верно е, мнооого приятно :)

Свещта гори спокойно, пламъчето потрепва, като
разтревожен полски заек по време на буря.
Капките дъждовни тропат ламаринено и
лениво се стичат по прозрачното битие.

Погледът се рее в нищото и въздуха застива
по пътя му. Тишина. Потропване на чаша.
Мирис. Масата блести в очите и поема
в себе си времето на тънък слой,
като прах,
пуснах си Бах ... :)

© Бисер Дръпничорапчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??