thedac (Димитър Драганов)
871 1129
31.01.2018 г., 8:40 ч.

Мария и магия 

  Поезия » Любовна, Философска
380 1 11

Били ли сме двама, любима,
в онези жълтеещи дни?
По име те виках, Мария.
Удавен във сини очи.

На детството старо гредите,
руша със оголена длан.
А ритъма див на гърдите,
излита. И пита. Без срам.

„Защо не опиташ отново?“,
усетих, че станах на кал.
„Дали не натрупах отрова?“,
уверен, издигнах се цял.

„Дали си обичал, човеко?“,
нощта е сурова и зла.
И прилепи вият далеко.
„Обичах! Живях за ръка!“

Ръката е твоя, Мария!
За допира нежен горя!
От меките устни да пия
дъха на небесна звезда.

А нашите стари години,
крепи ги оголена гръд.
Почукване! Чаши! И вино!
Пропукване! Сва̀ди! И път!

Над нас е едничко небето.
Без глас ти говоря, любов.
Верижка от свити планети,
видях да съставя Живот.

Вълните брега обладават.
На пясък продават страстта.
А нашия допир изстрадан
кърви зад желязна врата.

Дойде и проклетата зима.
И лудият спомен нахлy.
Започна да граби и взима.
Навлече елек и кожух.

Защо не успявам, Мария?
Не мога без теб да градя.
Целувам изваяна шия…
И пламък, изтекъл в нощта.

Солта е горчива. Не става.
Атака от слънцето меко!
Врата е маслина. Запявам!
Усещам, че идва Човека.

Рисувам! Обичам! Копнея!
Отново си някъде там.
Крилата на сребърна фея,
държа във затворен буркан.

Дебелите книги са злато.
Сега ми останаха те…
Извадих от черното блато,
едно наранено момче.

Болеше го много сърцето.
Душата му беше на прах.
От думи изплете поета.
Белязан от мисъл за „връх“.

Когато не мога да чуя,
потока от сини слова.
Когато небето се крие.
И пие от вашия страх.

Когато децата унили,
намерят заровен късмет.
Тогава лицата им мили,
чертаят пътека към теб.

Букет и усмивка купувам.
Обувам обувки от чест.
А дрипав самотник сънува,
живота с ужа̀сен финес.

Красива, обляна в червено.
От рокля тече изумруд.
Излива страстта във поема.
Отново почувствах се луд.

Мъглите и всички проблеми,
Мария съсича с Любов.
Търсѝ я! Защото е време.
Животът да бъде ЖИВОТ!

Творецът заспа във кожуха.
Градът го запомни засмян.
Но хората тъй и не чуха.
„Обичам“ от този пиян…

 

© Димитър Драганов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??