Тя слушаше капчиците,

които барабаняха по прозореца,

а дъждът забързваше и забързваше. 

Беше март и времето показваше 

разноликата си природа-

ту цветна и топла,

галеща като кадифено съвършенство, 

ту дъждовна и мрачна-

като черните гарванови пера.

Но някъде там, в далечината

се виждаше светлинка,

сякаш беше лъч обещание,

надежда, сякаш времето поставяше 

своят удивителен знак и подписваше

идването на пролетта!