5.02.2014 г., 11:16 ч.

Маски 

  Поезия » Философска
456 0 0

Кифли, кроасани и ментета, 

идеал на онези в пубертета, 

мисли, работи и маски

и разни тъй фалшиви краски. 

 

Очна линия да сложим, 

че да не се ний изложим

пред онези готини мъжлета, 

които никога не са отваряли книжлета. 

 

Ох, забравих аз червилце, 

къде е моето огледалце? 

В този свят тъй прост, 

препълнен с маски на поднос, 

всеки съди по вида, 

а не по характера. 

 

Вземи опознай ме най-напред

и не съди ме като тез преди теб, 

защото истина не ще познаеш, 

докато ти не си признаеш - 

ето ме, сгреших, уви, 

съдихте от чуждите лъжи. 

 

Не е важно да сте като всички, 

бъдете с изправени главички, 

защото всеки с нещо е красив, 

макар и често боязлив, 

от чуждото мнение се ти не бой,  

важното е твоето да си е твой.

© Йоан Александров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??