Мастилено ми е.
И лястовичено... почти бездумно.
А между сламките на калната ми къща
вали пороен дъжд. И пак е утро.
Мастилено ми е.
Потапям си перата, докрай да почернеят.
(и ще рисувам после с тях по зидове)
И ще напиша стих за птици, дето пеят.
И може би ще си измисля свят за връщане.
Но все се удрям в ъглите на думите.
Почти до кръв издрасках многоточието.
Мастилено ми е. И пиша върху себе си. ...