На раздяла нищо не искам.
Дай ми само мастило за мисли,
мисълта за теб да задраскам
с дебели черти.
Но утрото преди да се разсъмне,
на безсънието в прегръдката бездънна
осъзнах – не мога да изтрия
на сърцето паметта.
Мога само мисълта за тебе
да зачеркна върху белите листа.
Затова на раздяла
аз нищо не искам.
Нито вече мастило за мисли.
© Светличка Всички права запазени