Матова печал

4.09.2018 г., 0:42 ч. 2018-09-04T01:18:42+03:00

Поезия » Философска

457 1 4

Любов без очи се роди…
Унила сестра я окая…
Гласът ѝ крещеше: „Режи!“,
в косите на болнична стая.
Червено момиче скърби.
Рубинена кръв се пилее.
Ранено, не спря да върви,
към своя любим и да грее.
По роклята капеше мрак,
а устните – делва обичана,
предричат, че сянка от страх,
изрича слова за привличане. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Матова печал

Искате да прочетете повече?

Предложения