perfectstranger (Димитър Станчев)
180 2308
2.07.2008 г., 10:14 ч.

Матрицата 

  Поезия » Философска
794 0 17

Машините намериха гласа си,

човекът гледаше ги арогантно,

не виждаше далече от носа си,

не носеше в душата си галантност.

 

Дари ги с интелект и разум,

приучи ги към воля, съвършенство,

решаваха неразрешими казуси,

а хората превърнаха в клиенти.

 

Въвлечен бе човекът във конфликта

с машините, стохилядно неумолими,

човека да превърнат на реликва,

идеята оказа се неустоима.

 

Погълна хора и машини

матрицата в дълбокото си лоно,

пътеката човекът пак измина

обратно от компютъра до клона.

 

 

© Димитър Станчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??