Още е есен. Едно име и пълна измислица.
Като парцали висят сухи листа по клоните.
Хладно слънце дели мъгливи утрини от нощите -
в късноесенната ми същност.
А беше лято на една ръка разстояние.
Жегаво до полуда.
Безподобно, греховно и свято,
бременно от сладост и ухание...
Порои и бури изтръгнаха корените му,
отлитащи птици изпиха соковете...
Мълчалива и строга пристигна дългата есен.
С глухи стъпки крачат дните ...