Меченце тъжно на прозореца мълчи,
загледано през зимното стъкло.
От плюш, кафяво, с чернички очи,
подпряло сякаш своето чело.
Меченце малко чака и не спи,
години, дни и часове само.
От плат,пришито с евтини конци,
а в него бие сърчице добро.
Меченце малко на прозореца стои,
все чака там момиченце добро,
да го загърне с дългите коси,
в прегръдка с него да заспи.