15.08.2010 г., 7:39 ч.

Мечта 

  Поезия » Друга
776 0 20

                                                          Вдъхновено от

                                      “Малкият принц” на Антоан дьо Сент-Екзюпери

 

Танцувам с облаците

мрачен танц

и тебе търся.

Мой малък принце,

днес къде си?

Звездите с твоя смях

 се смеят,

а после млъкват и...

 зловещо е.

На Алчния в ръчищата,

 жълтици същи,

те подрънкват.

И всички сме тъй остарели,

тъй безнадеждно помъдрели.

Мечтая,

а не домечтавам.

Лисица искам

да “опитомя”,

едничка моя роза

 да си имам

 и всичко да е

 приказно,

 красиво,

целувка нежна,

повей лек,

сърце...

А с облаци танцувам

мрачен танц,

мечтая,

 все не домечтавам –

на света формулизиран

пак се подчинявам,

но търся те,

но викам те:

Мой малък принце,

днес къде си?

Ела,

при хората ела!

И всеки

да си има роза,

с любов,

 изпълнено сърце,

и всеки

да е тъй разумен,

че по душа

 да е дете!

© Росица Танчева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??