ZAPP (Запрян Колев)
140 2332
3.03.2011 г., 12:38 ч.

Мечта 

  Поезия » Друга
561 0 4

                        Мечта

 

 

                                      на жена ми Роса

 

 

 

Обиколих света  по чужда  воля -

тук иронично намигвате с очи;

за  мен това си  бе случайна роля,

не се вживях, по всичко си личи.

 

Не се влюбих в парижкото  небе,

не писах стихове   край   Сена,

бях чужд  на човешкото море -

остана си мечтата ми неопитомена.

 

 

 

В Москва не крачих  с емоция  фалшива,

спокойно пих  кафе в Стария   Арбат,

вярно, тя  бе по своемо   красива,

приех  целувката  ù - като сестра към брат.

 

 

Тя, мечтата  ми, наглед  чудата -

да бъда птица в родното небе,

без  пътища и   точна  дата

да порят с устрем  моите криле.

 

 

Да пия сутрин  първата  роса

със лекокрилите другари,

денят да мине с песен на уста,

да спя, където мрак ме свари.

 

 

 

Знам, знам... това е невъзможно!

Но  нали са  затова мечтите -

ще  пребродим бъдеще  тревожно

за  да  полетим направо към звездите.

 

 

 

© Запрян Колев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря Ивон, за отзива!С извинение за моят късен ответ.
  • Не се влюбих в парижкото небе,

    не писах стихове край Сена,

    Харесах!
  • Елена,не ме бива като продавач на надежда, но едно ще Ви кажа , че ако човек желае нещо страстно и истински,винаги го получава.
  • Тази вечер свалям 6апка на всички мьже, които са посветили поезия на сьпругите си.Вие сте пети по ред.Празно е в ду6ата ми ,затова че няма някой да напи6е и за мен,не че нямам посве6тения ,но те са от приятелки ,които познават моето "уголемено "сьрце,в което се е загнездил целият свят
Предложения
: ??:??