Събрал солта от пясъците на прибоя,
дъхът ти повей носи на сълза,
навярно някога ще бъдеш моя-
отречена през времето мечта.
И в хладни пръсти ще те стискам,
дорде светът те възроди,
за истинската радост се рискува,
да минеш даже през тъги.
И сляпо да протягаш длани,
към нищото изпълнено със здрач
и всяка стъпка да ти прави рани,
но ти на своята съдба- орач, ...