27.11.2024 г., 13:27 ч.

Мечта 

  Поезия » Философска
56 0 1

В годините неволно се променяме

забравяме във себе си мечтата

Завъртат ни безбройни отговорности

Поглъща ни за дълго рутината

 

Но там дълбоко в нас нали е жива

мечтата ни погребана така

Говори ни "Аз искам да се сбъдна"

Претегляме сърцето и ума

 

Къде е скрито тука невъзможното?

Невъзможност е когато не се борим.

Къде са наш'те скрити тайни граници?

Може би, където ги поставим...

 

 И от какво тъй много се страхуваме

да бъдем себе си до край сега?

За да бъдеш себе си е нужно

да заплатиш високата цена.

 

Да се докажеш сам пред себе си и другите.

Не си живял без смисъл и без страст

щом дръзко си се борил за мечтата си

преди да се здрависаш със смъртта...

 

 

© Росица Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??