Рисуваш ти със думите си чисти
и ми говориш с багрите в картини.
Перото ти изпълва с нежност листи,
а четката платната от коприни.
Слънцата греят в небесата сини
и облачета бели плават меко.
Полетата с щастливи детелини
изпращат свежестта си надалеко.
И хиляди цветя в ефира, леко,
ухания разпръскват преомайно.
И мост съзирам над река - на него
мечтаната любов се среща тайно.
Ти съчинявай и рисувай, аз...
съм верен почитател, до екстаз.
© Асенчо Грудев Всички права запазени