18.06.2011 г., 17:32 ч.

Мечтата на всички мечти 

  Поезия » Друга
1478 0 19

МЕЧТАТА НА ВСИЧКИ МЕЧТИ...

              (откъс от поема)

                                                               

- Как бързо минава ни времето!

- Ужасно! Ами календарът? Той сякаш

е болен от някакъв бърз листопад...

- Като че ли всичко е станало вчера,

дори и войната, когато...

- А помниш ли как...

Пред входа на жилищен блок

две стари, болнави жени,

с тъга си припомняха

неща от любимото „вчера”.

                _    _

 

Къде ли са двете невръстни момчета,

които, нарамили свойте неясни съдби,     

отдавна поеха по стръмни,

ронливи житейски пътеки -

различни по място,

еднакви по цел - 

да търсят...

Да търсят какво?

Самите не знаеха точно какво,

но търсеха...

и търсеха...

Те може би търсеха себе си?

А може би търсеха нещо,

което... го няма?

 

Откриваха в скрити, дълбоки и тъмни

скривалища, пълни догоре почти, 

огромни, ушити със мисли торби.

От тях любопитни надничаха

безбройни, но... вече познати мечти.

Те чакаха с трепет

Голямата радост,

но тя не дойде -

останала беше да чака отвън.

И нищо не взели, те тръгваха тъжни,

но ясно разбрали,

че търсят не просто мечти,

а точно и само…

Мечтата на всички мечти.

© Христо Запрянов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Великолепно е!
  • Ооо,срещу тази болест на календара,и тапицерски телбод няма да помогне!
    Мъдър стих,ИЦЕ!
    Поздрав!
  • Ех, мечтите... докато ги търсим, животът неусетно изтича между пръстите ни... Поздрав за поемата! Чакам продължението
  • !
  • Хареса ми! Поздрави!
  • <a href="http://smiles.33b.ru/smile.169683.html" target="_blank"><img src="http://s19.rimg.info/e2ce6fab2bff8aa6a8667df60022e278.gif" border="0" /></a>
  • "Те може би търсеха себе си?
    А може би търсеха нещо,
    което... го няма?"
    Сериозен и замислящ стих!
    Точно в десятката...Търсим, обаче не знаем какво...Може би - свобода.
    Поздравления , Христо!
  • Невероятно! Поздрави!
  • Определено се разсънихПоздрави за мечтателите и мечтите
  • Сърдечна благодарност и на "новоотбилите"се.
    Извинявам се, че не отговарям веднага на всеки коментар. Единствената причина за това е, че не обичам изкуственото завишане броя на коментарите.
  • "И нищо не взели, те тръгваха тъжни,
    но ясно разбрали,
    че търсят не просто мечти,
    а точно и само…
    Мечтата на всички мечти."
    Прекрасно.
  • Много дълбоко проникващо в сърцето,завладявящо ума и душата.
  • "Мечтата на всички мечти"-добре казано!Поздрав!
  • И аз търся все още ,,Мечтата на всички мечти.'' Поздрав сърдечен бате Ице! Много ми хареса!!!
  • А може би човекът е жив именно във вечното търсене...
    Привет, Христо!
    Очаквам продължението.
  • Благодаря ви. Особено ми приятно, че на хора, които не само уважавам, но и ценя като творци, им е харесало.
    Водолейче, щом ми дадеш някакъв и-мел, веднага ще ти я изпратя.
  • Страхотен е...Поздравления...
  • Би ми било интересно да прочета цялата поема...
  • Поздравления, Христо! Хареса ми.
Предложения
: ??:??