vodoleia (Мария)
210 5942
4.02.2010 г., 10:56 ч.

Мечтата на звездата 

  Поезия » Друга
833 0 9

Всяка вечер  мечтаеше звездата

отблизо да се срещне със дъгата,

да се окъпе в цветовете нейни

и седемцветна над света да грейне.

 

Какво ли там звездата не опита -

зад облаче стоеше дълго скрита,

кристалните капки на дъжда

разпитва дълго тя за своята дъга.

 

Над планински връх се изкачи,

разпръсна надалече своите лъчи,

на Вятърко с крилата леки полетя,

но... къде ти през нощта дъга!

 

И тъй, мечтаейки за красотата,

звездата си загуби светлината,

а цветната дъга даже не разбра,

че била е нечия мечта...

© Мария Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви, Веси и Ив!
  • Виктор и Кръстина, Благодаря ви за топлите думи!
  • Много често се случва така,
    да не догоним своята мечта,
    но без мечти сме с мъртви души,
    а това много повече боли...
    Много хубав стих с мъдро и актуално
    послание! Поздрави за тъжната лирическа
    и за оригиналната поетеса! БЪДИ!
  • Мечтите за това са мечти, защото невинаги се сбъдват...
    Ала знае ли някой?
    Поздрав за "оксюморонната" хрумка!!!
  • Благодаря, Борисе, как ги умееш добрите думи!!!
  • Твоята Звезда е голяма романтичка, но за да свети има нужда от нощните тайнства! Дъгата никога няма да ги види защото живее рядко и кратко! Да си цветна като дъга и да си вечна като звезда!!!
  • Благодаря ви!!!!
  • прелест...като притча за несподелената любов...6!
  • !!!
Предложения
: ??:??