*това е едно от любимите ми стихотворения, значи много за мен и го свързвам с един много трогателен момент
Капе дъжд от сивото небе,
а аз вървя под него със мечтата -
да видя твойте прелестни ръце
да търсят мене - тръна сред цветята.
Днес вали. А колко страшно става,
когато няма кой да те повика,
а ти стоиш и мокър се надяваш
някой, там от мрака, да изникне
и с прегръдка топла, нежна; със усмивка
да подари на тебе мъничко утеха.
А без утеха обичта изгнива!
И аз се вслушах в скитащото ехо -
как ме вика твоя глас в безкрая,
как нарича мен - мечтател във дъжда.
И аз му вярвам, и го следвам, и не зная -
как бих могъл без теб да издържа.
© Валери Шуманов Всички права запазени