28.12.2014 г., 13:42 ч.

Мечтателят 

  Поезия » Философска
362 0 0


Мечтателят

Сред тази ранобудна тишина
се чува само глас на чучулига,
а в бистрите безсънни небеса
из мрака светлината се надига.

Запяват смело първите петли,
огласят ведро тихите предели.
Какво, че има сълзи от борби,
нали докосвам облаците бели?

Ще веят вечно много ветрове,
ще удрят, знам, стихии, урагани,
мечтателят ту гасне в студове,
ту свети в пламнали жарави!

Лъчиста

 

© ЛЪЧИСТА Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??