20.01.2015 г., 1:15 ч.

Мечтите бяха някога актьори 

  Поезия » Философска
1427 2 21
Верига спомени по стръмното се стичат
в пукнатините между минало и бъдеще.
Прицелване, пропускане. Привикване.
И изводи като затихващ тътен.
В джобовете на разума надеждите
промените изплашено очакват.
Декорите в театъра житейски
отдавна са в услуга на антракта.
Завесите - прокъсани парцали,
прожекторите - слепи като прилепи.
Между столовете и сцената във залата
единствено лъжите циркулират... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дочка Василева Всички права запазени

Предложения
: ??:??