Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
30.01.2009 г., 10:35 ч.

Мечтите - моето богатство 

  Поезия » Философска
865 0 20
По дяволите тристата ти коня,
запрашили по лустрото на дните.
Летейки, никога не моля,
и не събирам в силози мечтите.
Родени в сън, в очите ми потичат.
Разпръсвам ги по вятъра за сбъдване,
и те във мен отново се завръщат,
намерили сърцето си от случване.
Във тръпнещата длан на тишината
със пролетите ми рисуват пътища,
със лятото ухаят на цветятa,
в полетата на маковите сънища.
Във позлатените очи на есента
събират спомени за дъжд от лято,
а зиме пърхат със снежинкови крила
Мечтите - моето богатство.
Нали не мислиш, че ще заменя
мечтите си за твоите триста коня!?
Щом вярвам в тях, аз мога да летя,
без спънка - зрънце от съмнения!

 

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??