22.04.2009 г., 8:49 ч.

Мед 

  Поезия » Философска
686 0 9

Пчела, пчела, аз шепота ти чувам,
когато слизаш над цветеца нежен,
отвъд чертата утрото изплува
с усмивката си таралежена.

Заключен в златната ти капка
е проломът на светлината.
Сестрице, кой е благославял
силата ти да си дъх в земята

и ключ към животворен извор,
жужукът ти света да буди,
медът в целувката на влюбен,
и полетът ти с мъдрост да учудват,

да ни омайват тайните неземни,
сълзата ти в които плува…
… когато се превръщаш в нежност,  
пчела, аз твоя шепот чувам…

 

 

1994

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??