3.01.2008 г., 9:14 ч.

Медитация 

  Поезия » Философска
1046 1 28
В най-дълбоката ми същност
шепне свята тишина.
Пак към себе си се връщам,
потопена в светлина...
Диша цялата вселена
в моята човешка гръд...
И се чувствам озарена
с мисълта, че няма смърт
и съм част от общо цяло
в необятния Живот.
Че едно са край с начало
и живее в мене Бог...

© Вилдан Сефер Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??