*съвсем без претенции за поетичност и ритмичност, просто като откровение и нищо повече
И какво като тези очи обещават пожар и безсъния,
че сред черните тежки коси са се скрили копнежи. И мъртвите
даже тихо въздишат сега, щом я видят сама и непитаща,
тя е трашно красива, о, да. Но красива за някой без име...
Който нощем по вълчи мълчи. И луните се срутват в краката му.
И не бягат, а той ги вини, за катрана, разлян по съдбата си...
Който даже на съмване хапе. С върховете на късните пръсти.
И понякога, рядко, я гали, между ада и своите кръстове...